22 октомври 2007

Персонализирана локализация

От няколко дни персонализираната начална страница от Гугъл има версия на български. Локализацията е безкраен дебат, а Гугъл имат особен процес по осъществяването й. Ето все пак някои наблюдения.


Разликите в заглавната част се свеждат до тези, които са налични и в класическата начална страница, предлагаща само форма за търсене. Линковете към други услуги са ограничени само до три (изображения, групи, директория) и са разположени непосредствено над полето за търсене. Английската версия дава директен достъп до изображения, видео, новини, карти, имейл и предлага падащо меню с другите по-важни услуги и продукти и всичко това е разположено в най-горната лява част на екрана. За сметка на това в локализираната версия търсенето лесно може да се ограничи само до страници на български.

На дъното на екрана има само няколко служебни връзки, но и те са достатъчни за леко повдигане на вежди. Privacy policy, впрочем из всички локализации на Гугъл, пък и в немалко български сайтове, е Поверителна политика (за разлика от почтената и открита политика за поверителност). Иначе скромното About Google на български ви предлага да научите Всичко за Google.


Табовете удачно са наречени раздели. Можете да ги именувате на български, но всъщност не се предполага, че ще ползвате повече от една езикова версия, така че заглавията им не са езиково специфични.

Уиджетите, които Гугъл назовава гаджети, в българската версия са "неща". Това е превод, който не може да подведе, но не дава и никаква подсказка, така че ако ще говорите за тях на някого, ще трябва да давате контекст или просто да показвате. При влизане без автентикация, тези по подразбиране са на английски. Единствено уиджетът за времето е преведен, но ви предлага да въведете пощенски код. Не български, разбира се, а щатски, така че ще трябва да настройвате. В настройките ви предлагат да изберете между София, Пловдив и Варна. Между другото, менюто на самия уиджет нарича "нещото" "gadget", което вече си е леко досадно.



Ако все пак пристигате на тази страница не само без автентикация, но за първи път, ще видите тази кутия, която съдържа списък на неща от "най-популярното" съдържание. Засега там са предимно емисии от сайтове, като българското съдържание е смесено с англоезично.

По-нататък има някои интересни решения: To-do list е Списък с неща за вършене, Bookmarks е Маркери. Тук вече сте влезли с вашия акаунт и щракате върху Добавяне на неща. Категориите от неща са окей, само прави впечатление недоволството на Гугъл от факта, че лайфстайл списанията наричат лайфстайла лайфстайл. Те държат да го наричат Стил на живот. Също така до полето за търсене е разположен бутон с не много краткия етикет "Търсене на съдържание на началната страница" ("Търсене на неща" би било кратко и консистентно, но не звучи добре).

Някои интересни уиджети:

Е, честита локализация.

21 октомври 2007

Мобилна версия за Google Docs

Google Docs вече притежава версия пригодена за мобилни устройства. Интерфейсът позволява търсене и дава списък на последните документи. Текстовете и електронните таблици могат да бъдат разглеждани. Засега няма такава възможност за презентациите. Също така няма опция за редактиране или каквато и да е манипулация на файловете, като например преместване в друга папка или споделяне с други потребители.

Накратко, доколкото може да се намери практическо приложение, то се ограничава до възможност да си припомните нещо или да следите текущото състояние на документи, които са споделени и в момента се редактират от други потребители.

07 октомври 2007

Google Desktop: Завой към Интернет

Първоначалната идея на Google Desktop беше да ви предостави лесен начин да търсите сред файловете на собствената ви машина. Постепенно бяха добавени всякакви екстри, най-вече поддръжка на малки програми или приставки, предоставящи полезна информация от локалната система или от Интернет. Новата версия променя посоката, макар и не съвсем радикално. Накратко, най-важното:

  • Джаджите (т.нар. gadgets) от програмата вече могат да бъдат интегрирани в интерфейса на iGoogle -- персонализираната начална страница за притежателите на Гугъл акаунт.
  • Първоначалната инсталация може да поддържа само джаджите, без активирано индексиране на локални файлове, имейли и уеб история.
Всъщност има проблем с продуктовия дизайн на Google Desktop. На първо място, той е прекалено много неща:
  • Търсеща машина (която включва в себе си локален уебсървър, за да позволи взаимодействие с браузъра ви)
  • Десктоп интегратор на някои онлайн услуги като уеб търсене
  • Платформа за джаджи, които са допълнителен функионален пласт за локални приложения (системни монитори, имейл програми, часовник и т.н.) или входна точка за онлайн услуги
  • Входна точка за взаимодействие с операционната система (стартиране на програми, отваряне на файлове)
  • Входна точка за услуги на Гугъл, предназначени за локални и корпоративни мрежи.
Няма нормален начин всички тези възможности да се развиват достатъчно адекватно, запазвайки добро ниво на взаимодействие и интегрираност. Тъкмо обратното на онлайн услугите, които обикновено са дефинирани доста по-тясно, а когато има интегрираност (като универсалното търсене, развивано напоследък), тя не накърнява самостоятелното съществуване на компонентите си (можете лесно да преминете към търсене на новини, видео, картинки, книги).

Защо да не можете да си ползвате само джаджите, ако не искате процесът за индексиране на локални файлове постоянно да тормози процесора ви? Е, вече можете. Но проблемът на Гугъл си остава.

По едно време изглеждаше, че чрез тази програма те се опитват да "обвият" операционната система. Нещо подобро правеха в края на 90-те Сън със СтарОфис, но не се получи. Тази концепция по принцип е погрешна и крие много рискове и това едва ли ще се промени, поне докато Майкрософт доминират пазара на операционни системи. В случая със Сън това роди ОупънОфис. В случая с Гугъл подобен хепиенд на този етап изглежда по-труден. Първо трябва по-ясна структурираност или направо "разпадане" на Google Desktop до няколко отделни продукта.

Все пак, една крачка е направена, макар и леко встрани.

Отворена свързаност 3: Интригата продължава

Малко ретроспекция. Първата публикация в този блог беше за обявените намерения на Гугъл да придобият лиценз за предстоящия в Щатите търг за 700 мегахерцовия спектър. Федералната комисия по съобщенията в последствие обяви условията за търга, които покриваха част от исканията им. Това не се хареса на Verizon, един от установените играчи на пазара на безжична свързаност, които оспориха решението на комисията пред съда. Същевременно Гугъл изразиха съмнения, че телекомът лобира нечестно пред FCC.

Допълнителното искане на телекомуникационната компания беше решението да бъде взето чрез ускорена процедура, преди самото провеждане на търга. Новината сега е, че съдът отказва. The Register се радват на краткостта на решението и ни го предават дословно:

Upon consideration of the emergency motion for expedited review, the oppositions thereto, and the reply, it is ORDERED that the motion to expedite be denied.
Търгът ще се проведе през януари, което означава, че обявените правила ще важат в сегашния си вид. Раздорът е около задължението лицензиантът да осигури отвореност на мрежата за всякакви устройства и приложения. Гугъл все още не са обявили окончателно решение дали ще участват или не.

03 октомври 2007

Аналогии и свидетелства

От известно време Гугъл се опитват да купят DoubleClick. Сделката е договорена за 3,1 милиарда щатски долара, но се оспорва от антитръстовите органи и в момента тече обсъждане в Сената. Позицията на Гугъл там беше представена миналата седмица от Дейвид Друмонд, старши вицепрезидент на компанията.

В изказването си той прави интересна аналогия -- DoubleClick би бил за Гугъл това, което например FedEx за Amazon.com. Доста хлъзгава работа.

По принцип DoubleClick е компания, която доставя графично богати реклами -- основно банери и видео. Покрай настоящата дискусия това не излиза много на повърхността, но тя беше една от първите, които дадоха повод за сериозни разговори относно това къде отива информацията за навиците на Интернет населението. Спомняте ли си годините, през които беше ужасно модерно да се пробутват "попъп" и "попъндър" прозорци със святкащи графики под път и над път? Много голяма част от това съдържание беше сервирано от DoubleClick. Компанията беше обвинявана многократно за нарушения на правилата за използване на лични данни и стана обект на множество дела. Въобще, история пълна с напрежение и на ръба да правилата, включваща и факти като сделки със сайтове да предоставят имена и адреси на потребители, които да бъдат "синхронизирани" с кукитата, поставяни и следени от сървърите им.

Историята, разбира се, не е правен и регулаторен аргумент. Последните в случая се свеждат до възможно придобиване на монополно положение в онлайн рекламата и прекалено концентриране на контрол върху лична информация у Гугъл. Аналогията, спомената по-горе, се опитва да успокои властите, но го прави по доста подвеждащ начин. Във всеки случай това е един от сериозните рискове, които Гугъл поемат и той ще оказва влияние върху развитието им през следващите години, защото ще вкара силно емоционален заряд в дискусиите относно концентрацията на власт и информация за потребителите на онлайн услуги. А каквито и да са правните последици, истината е, че Гугъл все още имат образ на рационален и спокоен играч, който не си играе на криеница с обществото.