Профилите във Фейсбук отиват в Гугъл

Фейсбук започнаха да уведомяват клиентите си чрез показаното съобщение за промяна в правилата за лични данни. "След няколко седмици", според израза на по-подробното обяснение, резултатите от търсения на потребителски профили, които са разрешили това, ще бъдат отворени за индексиращи машини като тази на Гугъл.

Новости в Google Reader

Четецът на Гугъл за синдикирани уеб емисии вече предлага търсене. Тази функционалност изглеждаше доста логична и от доста време присъства в конкуретни услуги. Това е най-очевидната промяна в новата версия, която първоначално беше пусната за ограничен брой потребители, а от днес е напълно публична.

Може да се търси за имена на папки и емисии, както и думи, присъстващи в тяхното съдържание. Резултатите са подредени по дата.

Друга промяна, по шеговития израз на блогъри, е че Reader вече може да брои до 1000. Досега всяка група от емисии, съдържаща повече от 99 непрочетени статии, получаваше етикет (+100).

Вече има и линк за скриване на лявото навигационно меню, което дава повече пространство за съдържанието на самите статии.

Япония ще се бори срещу Гугъл

Япония e притеснена от доминацията на Гугъл и опитва да я преодолее с институционални инициативи. Е, този път става въпрос за малко по-различен и профилиран подход. Ще се подкрепят, например, технологии за мобилни телефони и навигационни системи, вграждани в коли.

Имаше подобни опити и в Европа. Все пак, странно защо все още се смята, че в това има някаква рационалност. Същевременно никой, например, не се е сетил да даде подобна подкрепа на проекта на Wikia. Ако не друго, той предполага принципно различен подход към търсенето, в сравнение с тайните непубликувани алгоритми на комерсиалните търсещи машини, и обещава да гаратира прозрачност на начина, по който се генерират резултатите.

Новости около академичната търсачка

В преразказан разговор с човека зад Google Scholar Анураг Ачаря Info Today представят някои новости около търсачката за академична и научна периодика.

• Разширяване на индекса към публикации на различни езици, основно китайски, немски, френски, португалски, испански, японски.
• Въвличане в оформянето на резултите на автоматичната преводачка на Гугъл, което позволява правенето на връзка с публикации на други езици по същата тема.
• Отделната програма на Scholar за цифровизиране на печатни текстове.
• Добавянето на ключови автори по темата към страницата с резултати.
  

Алгоритми или социални мрежи?

Интересен и противоречив поглед на Робърт Скобъл. Твърдението е, че в рамките на няколко години търсачки, разчитащи на резултати предварително дефинирани от хора като Mahalo или дори социални мрежи като Facebook ще видят сметката на Гугъл и въобще на алгоритмичното индексиране и подреждане на съдържанието в мрежата. Дискусията към поста е дълга и интересна.

Теккрънч отразяват и слагат началото на друга дискусия.

Скъсяване на пътя

През изминалата седмица в Сан Хосе се състоя "Search Engine Strategies" -- ежегодна конференция и изложение за търсачките в Интернет. Новината от Гугъл, произведена там, идва от вицепрезидента на компанията Мариса Мейър.

Сторед нея Гугъл упорито работят по въвеждането на CPA модел за заплащане на рекламите.

Сегашният начин, по който се формира цената на рекламите е базиран най-вече на кликове. CPA означава Cost per Action и е относително по-сложен модел, който предполага заплащане само когато се постигне дадена "маркетингова цел". Най-директният пример би бил продажба на продукт или регистрация в даден сайт, но разбира се са възможни много други вариации.

Този модел дава по-директен бизнес смисъл и на Google Analytics -- платформата на Гугъл за уеб аналитики, която е достъпна безплатно. Същевременно, той има потенциала да повиши ефективността на рекламите и за Гугъл, и за рекламодателите, както и да направи целия процес по-прозрачен и проследим, позволявайки на компаниите по-ясни калкулации на възвръщаемостта на отделените средства. Приятен страничен ефект е и елиминирането на възможността да се фалшифицират кликове.

Гугъл в български блогове 2 (Политически коментар: Бизнес модели за народа)

Гугъл е новият Майкрософт. Това напоследък е страхът на българските блогъри. Или поне на Ясен Праматаров, който обвинява Гугъл за някои неудачи (или май нещо като лека депресия) на проекта Jabber, а след това, взимайки повод от Богомил Шопов, емоционално ги праща в девета глуха. Доста от коментаторите са съгласни и споменават начина, по който Гугъл оперират в Китай.

Нека, разбира се, оставим настрана доколко си струва човек в чисто личностен план да хаби нерви за услугите на една компания. Същественият въпрос касае думата "цензура" и морално-политическите измерения на бизнеса на Гугъл. Тази тема присъства откакто Гугъл завзеха основният дял от онлайн търсенето, защото прекаленият контрол над нещо, което касае толкова много хора, поражда въпроси и притеснения от само себе си. Проблемът беше окончетелно обявен за такъв след като търсачката се съобрази с условията на китайското правителство, за да може да има ефективно присъствие на китайския пазар.

Нека кажем, съвсем в контекста на нещата, че по принцип е честно да се правят пари. Правенето на пари върви с много условности, но като чист принцип, доколкото това е възможно, е проявен най-вече при публичните компании. Теоретично, посоката, в която търгувана свободно компания се движи, е еманация на публичния интерес. Отговорностите на такава компания са пряка функция на отговорността, с която клиентите й формират нейната печалба, а акционерите й формират своите очаквания за нея и контролират процеса по осъществяването им.

В този смисъл дискусията засяга същността -- да се ползва ли продукта или не. Продуктът и в случая, описан в блога на Ясен, и в този, който стана проблематичен в Китай, е онлайн търсене. Съответно онова, което е подвъпросно, е каква е дефиницията, какъв вид търсене предлагат Гугъл.

Индексиращата машина на Гугъл и алгоритъмът за подреждане на резултатите се характеризират с релевантност. Или поне са най-релевантните на пазара, което е в основата на доминацията им. Основата. Взета сама по себе си, в етичен и политически смисъл тя е възможно най-близка до неутралността. Въпросът, обаче, е дали публичността, в която компанията съществува, и която е източник на нейните печалби, харесва неутралността.

Всъщност правилния бизнес модел винаги диктува на този въпрос да се отговори отрицателно. Хората не пребивават в света на чистите форми. Не е неутрално, например, компаниите да отделят ресурси за благотворителност и да градят имидж с това. Не е неутрално продуктите да са "модерни" и да съдържат в себе си емоционални провокации. Никой рекламиран продукт не е неутрален, по дефиниция. Неутралният продукт не може да бъде по-добър. Приближение до неутралния продукт е чистият въздух в планината, но дори и той в човешкия свят си има пазарна цена, която оценява какви са предимствата и недостатъците на това да се живее тук или там. За да се върнем в по-близкия до темата контекст на информационните технологии, не са неутрални и бизнес моделите, градени върху отворения код. Печалбите там също зависят от и въобще са възможни благодарение на спецификите на бизнес и обществени процеси, а не само на универсалността им.

Така че, важното е да се оценяват специфики. Ако можехме да клонираме търсачката на Гугъл и клонингът да не филтрира нацистски сайтове в Германия и Франция, дисидентско съдържание в Китай, сайтове, които потенциално съдържат вреден код, дали тази търсачка щеше да е по-добрият избор и да печели повече? Последната част от този въпрос е това, което определя поведението на компанията и потребителите й. И е нормално да има натиск подобна възможност да бъде тествана.

Скоро тук писахме за обнадеждаващ проект в тази посока. Същевременно, детайлите трябва да се преценяват ad hoc. Проблемът не е дали една компания иска да направи продукта си специфичен, а как се отнася към другите възможни "спецификации" за този продукт. Има филтриране на съдържание в Китай -- дали това е публично известно и съобщава ли се на клиента всеки път, когато е приложено върху показваните резултати? Има подозрение, че даден сайт съдържа вреден код -- излиза ли този сайт в резултатите? А дали е по-добре адресът на сайта да е изписан? А дали този адрес трябва да бъде хиперлинк? Доколко тези неща запазват връзка с всеобщата дефиниция за, в случая, "търсене"? И доколко показват открито възможността друг продукт да подходи към тези функционалности по друг начин?

Когато една компания стане голяма, тя обикновено разгръща много дейности. Начинът да запази идентичност и интегритет в този случай не се предоставя директно от продукта и изисква специални усилия. Гугъл се опитват да синтезират това в нещото, което англоезичния свят нарича "mission statement", и в който декларират стремежа си "да организират информацията в света и да я направят всеобщо достъпна и полезна". Всяка целеположеност е противоречива, защото предполага интерпретиране. Гугъл са преценили, че е по-подходящо да се съобразят с начина, по който китайското общество се обективира в китайската държава и нейните правила, и смятат, че това поражда повече организираност, достъпност и полезност.

Ако трябва да коментираме неща в този порядък, дали смятаме, че трябва да има държави и техните правила да се спазват и кой по-специално е отговорен за тези правила? Разбира се, не само китайците, ние също. Но как можем да влияем -- с ангажиране с правилата, което все пак доставя продукт, който иначе не би съществувал, или може би с подпомагане на дисидентски организации, или с военна намеса и налагане на по-добри правила? Или просто с пълен нуетралитет -- няма Китай и не ни касае.

Питайки това, да се върнем в изходната ни позиция. Гугъл са публична компания, еманация на общностния и индивидуален стремеж за благополучие, което, за добро или лошо, хората мерят с абстракцията на парите и с емоцията на удовлетвореността. Би било напълно неадекватно да поемат по друг път или да не правят нищо, нежели нещо. Не че политическата отговорност няма отношение, но тя е само рамкираща и от нея никога не следва правене-на-нищо. Същото може да се каже за вредните сайтове или нацистското съдържание и за всяко "специфично" решение, станало част от някоя "спецификация".

Това, което Гугъл, а и всяка публична компания, по всяка вероятност, ще направи, е да отрази общностните разбирания за етични, морални и политически граници. И доколкото всеки от нас индивидуално има проблем с това, то той е политически проблем. Защо държавата ни е такава? Защо Европейският съюз или Съединените щати са такива? Защо въобще светът е такова място, в което има Китай, има нацизъм и сайтове с вредно или опасно съдържание? И как всички ние, като общност, сме се договорили или не сме се договорили какво собствено означават тези понятия?

Разбира се, добре е да сме на различно мнение по тези въпроси. Също така е добре понякога да успяваме да се договаряме и да зачитаме тези договорености.

Блог търсене в Китай

От днес китайците могат да се радват на http://blogsearch.google.cn. След големия шум, който се вдигна около начина, по който Гугъл установиха трайно присъствие на китайския пазар, компанията е в постоянен процес на извличане на ползи от похарчения имидж.

Политическите и етичните измерения на това присъствие са повод за отделен коментар, ще го има скоро.

Офлайн рекламите влияят на онлайн поведението

Това твърди скорошно проучване. Само 33% от респондентите на проучването, проведено в Щатите, отговарят, че не са били провокирани от офлайн медия да направят търсене в мрежата. При хората, които ползват търсачки ежедневно, този процент е 28.

Бизнес моделът на Опера

Интересно интервю в The Register с изпълнителния директор на Опера. Между другите теми става и въпрос за това доколко Опера се притесняват от зависимостта на бизнес модела си от Гугъл и от другите търсачки. Изглежда не много. Или поне не звучи като да имат друг избор.

Търсене и реклама около търговските марки

Задава се интересен процес относно границата на защита, която търговските марки получават в Интернет. Оплакването е от Америкън Еърлайнс, които не са доволни от факта, че Гугъл връщат реклами на конкуренти при търсене за термини като "American Airlines" и "aa.com". Допълнителен проблем, според тях, е фактът, че Гугъл в интерфейса на AdWords предлагат на рекламодателите да купуват ключови думи, които са търговски марки на компании, които оперират в същата индустрия.

Гугъл са били страна по подобни процеси, но нито един от тях не е достигал до съдебни заседатели, засега.

Интересен коментар на Ерик Голдман -- професор по право в Санта Клара.

По-добре качествен трафик, отколкото повече

Гугъл стартираха сайт, кадето ще обясняват как се борят срещу фалшивите кликове по рекламите. Това е отдавна съществуващ проблем, който се разпалва периодично и нерядко стига до съдебните зали.

Съобщението в блога за AdWords подсказва, че инициативата е отчасти провокирана от Яху, които отскоро също дават по-голяма публичност на проблема чрез специално създаден център. Всички компании продаващи реклами в интернет са в класическата дилема между това да взимат парите на рекламодателите чрез трафик към тях и да ги държат щастливи от ефективността на тези разходи.

Не на рекламите за курсови работи

Гугъл май възнамеряват да забранят рекламите за продажба/предоставяне/писане на курсови работи. Това едва ли ще попречи на продавачите -- така или иначе резултатите от подобно търсене връщат "точните" адреси. Но пък може би университетите ще са по-доволни, ако Гугъл не печели от нещо, което и без това си съществува.

Гугъл в Капитал 2

Този път доста адекватно. В няколко изречения са навързани в смислена последователност многото разпокъсани факти и слухове около проектите на Гугъл в областта на мобилните технологии и мобилния Интернет.

Във всеки случай, наистина има шансове за революция. Навлизането на този пазар от играч като Гугъл би сменил перспективата тотално. Трансферът на данни в момента просто е придатък към телефонията. Ето много кратка извадка от потенциални проблемни моменти:

• Общи настройки. Трябва изрично да се погрижиш някой да предостави настройки за трансфериране на данни.
• Специфични настройки. Трябва допълнително да направиш така, че достъпването на Интернет да ти е удобно -- да добавиш отметки, да свалиш програми, да придобиеш начална ориентация в полезността на сайтовете в този по-различен контекст.
• Пригодност на съдържанието. Не е тайна, че много страници въобще не са писани за такъв вид достъпване. Освен ако не ги достъпвате през връзка в резултатите на търсене в Гугъл -- тогава Гугъл ще се погрижи.
• Цена. Трябва предварително да се примириш, че това е по-скъпият начин за Интернет свързаност. Отчасти просто защото засега не е естествен.

Гугъл напоследък се замесиха в серия от инициативи, адресиращи тези и други аспекти на мобилния Интернет достъп:

• Поискаха лиценз за част от безжичния спектър в Щатите.
• Разработват собствени устройства и започнаха разговори с мобилни оператори.
• Разширяват списъка от собствени приложения с версии за мобилни устройства.
• Имат специална версия на AdWords за търсения от телефони.

Сега остава и потребителите да решат, че Гугъл им върши работа и в движение.

Конкуренция с отворен код

Може ли успехът на Уикипедия да бъде повторен в търсенето? Джими Уелс, който е създател на свободната енциклопедия, смята, че дори е наложително. Инициативата идва в рамките на Уикиа, където Уелс преди седмица обяви началото на проекта за търсеща машина с отворен код и дефинира следните принципи, които тя ще следва:

• Прозрачност -- отвореност на работата на системите и алгоритмите, едновременно под формата на лицензи за отворен код и отворено съдържание и програмни интерфейси.
• Сътрудничество -- Всеки е способен да допринася по някакъв начин (като частно лице или организация), силен обществен и общностен фокус.
• Качество -- Значително подобряване на адекватността и точността на резултатите от търсенето.
• Лични данни -- "В търсене на Свещения граал на защитата на личните данни"

Това е опит за радикално пренаписване на правилата. Истината е, че в момента тече игра на котка и мишка между създателите на съдържание и търсачките. Алгоритмите, които Гугъл, Яху, Лайв и другите Интернет услуги за тъсене използват при класирането на резултатите са тайна, за да не могат да бъдат лесно манипулирани. Същевременно множеството проекти за директории, свободни като Open Directory Project, която е основа на Директориите в Гугъл, или полукомерсиални, каквито са директориите на Яху, използват човешки ресурси при групирането на сайтовете по категории и преценяването на релевантността им към дадена тема, но досега не успяват да бъдат ефективна конкуренция на търсачките. Новият проект трябва да осъществи съчетание между автоматизираното индексиране и човешката преценка за адекватността и полезността.

Гугъл в Капитал

В публикация от 27 юли Блогът на Капитал споменава Гугъл в опита си да разкритикува сайта на правителството. Водещото изречение:

Според Google и дизайнерите на правителствения сайт си имаме "правителство на република българия"...

По-нататък има лирическо отклонение. Стават ясни две неща:

1. Търсачката на Гугъл има мнение.
2. Името на даден сайт и начинът му на изписване се определят от дизайнерите.

Изводът? Тривиално е -- Гугъл вече е част от поп културата, много неща се подразбират, няма нужда от прекалена коректност. Все пак -- зависи.