29 юли 2007

Гугъл в Капитал

В публикация от 27 юли Блогът на Капитал споменава Гугъл в опита си да разкритикува сайта на правителството. Водещото изречение:

Според Google и дизайнерите на правителствения сайт си имаме "правителство на република българия"...
По-нататък има лирическо отклонение. Стават ясни две неща:
  1. Търсачката на Гугъл има мнение.
  2. Името на даден сайт и начинът му на изписване се определят от дизайнерите.
Изводът? Тривиално е -- Гугъл вече е част от поп културата, много неща се подразбират, няма нужда от прекалена коректност. Все пак -- зависи.

28 юли 2007

YouTube и авторските права

От няколко месеца насам Гугъл отговарят по дело заведено от медийната компания Виаком за нарушения на авторски права в YouTube. Искът е за 1 млрд. долара.

В заседанието от петък на това дело адвокатът на Гугъл е заявил, че компанията се надява да пусне нова функционалност, която да удовлетвори претенциите на големите медиа и филмови компании.

Въпреки неясните формулировки в много новинарски източници, някои технологични детайли са ясни. Гугъл обещават до голяма степен да автоматизират разпознаването на материали нарушаващи авторски права чрез техника близка до тази за разпознаване на пръстови отпечатъци. Държателите на правата ще могат да подават тези отпечатъци към системата на YouTube, която от своя страна ще сваля всяко видео, което съвпада с тях за не повече от минута.

26 юли 2007

Обратна връзка

След коментарите за българските преводи, още за това доколко Гугъл взимат под внимание обратната връзка от потребителите си.

Гай Кюни разказва в The Register как е успял или по-скоро как не е успял да съобщи досаден проблем в продуктовия дизайн на Gmail. Става въпрос за това, че когато пощата се ползва през POP3, потребителят няма начин да научи за изчепрването на дисковото пространство, което му е отредено. Очевидно Гугъл са си повярвали на мантрата, с която навремето стартираха Gmail -- че никога повече няма да ви се налага да си триете имейлите.

Това всъщност е специфичен страничен ефект на иначе впечатляващия бизнес модел на търсачката. Множеството иновативни и същевременно безплатни продукти връщат инвестициите чрез продажби на реклама. От една страна, това усилва натиска към непрекъснато разширяване на потребителската база, за да могат да се продават повече реклами, които да стигат до повече хора. От друга, няма достатъчно добър начин да се идентифицират "ценните" потребители, чието мнение има значение повече от това на другите. На пръв поглед това звучи отворено и демократично. Но заедно с това, компанията очевидно не може да осигури добра клиентска поддръжка на всички. Това води до невъзможност и самата тя да организира потока от потребителска обратна връзка и да идентифицира важните проблеми, които могат да произведат негативен ефект.

Така се стига до ситуация, в която комуникацията се измества към опосредстван публичен диалог (ще го напиша в The Register, за да знам, че стига до когото трябва), вместо непосредствен частен (благодаря господине, екипът ни увери, че ще оправи проблема при следващото обновяване на продукта).

24 юли 2007

Приходите на Гугъл задминават продажбите на Уиндоус

Сиатъл Пост Интелидженсър посвещава подробен материал на темата. През второто тримесечие на тази година приходите на Гугъл за първи път задминават приходите на Майкрософт от продажбите на операционната система Уиндоус.



Майкрософт, разбира се, имат и други източници на печалба. Но сравнението между базово необходим настолен софтуер и комплекс от онлайн услуги е несъмнено интигуващо.

Синергия

Гугъл стартират блог, посветен на SketchUp -- програма за триизмерно моделиране. Натрупването на критична маса потребители около нея сигурно вече е факт, най-вече покрай моделите на сгради, които се добавят към Google Earth. Блогът ще съобщава новости и ще дава подсказки и съвети. Това сигурно ще ентусиазира повече потребителите и би трябвало да доведе до повече приноси към програмата за виртуални разходки по Земята. А може би и малко повече продажби за платените версии на двата продукта. Натрупването на синергия между услугите и продуктите на компанията е в пълен ход.

Заедно с това, напоследък Гугъл агресивно купуват по-малки компании и добавят техните услуги към своето портфолио. Скорошното придобиване на Feedburner доведе до нови въпроси дали тази синергичност не става прекалена. Дейв Уайнър, един от пионерите на синдикирането на съдържание в мрежата, направи вече дежурното сравнение с Майкрософт.

Изглежда тази посока на развитие е неизбежна. Размерите и размахът на бизнеса на Гугъл естествено създават притеснения. Така единственото, което може да удържи репутацията им, остават самите бизнес практики -- начина, по който интегрираността на различните услуги се осъществява, и отвореността и достъпността им за частните и бизнес потребители.

23 юли 2007

Замразени преводи

Много пъти и на много места вече е коментирано, че българските преводи на продуктите на Гугъл, когато ги има, са неадекватни. Ето един пример от футъра на Gmail:

Вземете Gmail на телефона си. Супер бърз е. Посетете http://mail.google.com/app с уеб броузера на телефона си. Научете повече

Сега използвате 174 MB (6%) от своите 2879 MB.

Gmail вид: стандартен с чат | стандартен без чат | базов HTML Научете повече

©2007 Google - Условия за Употреба - Поверителна Политика - Програмна Политика - Google - Начална Страница

Странното е, че не се забелязват подобрения с времето. Веднъж направен, преводът замръзва в първоначалния си вид. При влизане в акаунт, например, Гугъл упорито ви подканват да си въведете потребителското име и паролата и да се регистрирате:



Това едва ли е опит да се пренапише българския Интернет език, тъй като в самите преводи на Гугъл не се усеща устойчивост и стандартност на подхода. Същевременно, със сигурност не малко потребители са се опитали да дадат обратна връзка, поне за последния фрапиращ случай. Още в началните дни на Gmail на български въпросът се обсъждаше в дискусионните групи за локализациите, създадени от самите Гугъл.

Може би е крайно време наистина да наемат човек за позицията, спомената в предишния пост.

22 юли 2007

Консултант

Немалко от услугите на Гугъл имат българска локализация. Но Гугъл все още нямат непосредствено присъствие на българския пазар, което да е ясно видимо за потребителите и бизнеса.

Липсата на координация и фокус е очевидна. От друга страна вече година и половина явно не може да се намери достоен кандидат за позицията "Консултант за България". Обявата все още е валидна. Нищо чудно, ако Гугъл са настоятелни към изискванията в нея, сред които и такива като:

  • Магистърска степен по бизнес администрация, в комбинация с техническо бакалавърско образование
  • Управленски опит в бързо растяща технологична компания или висша позиция в консултантска фирма
  • Установена мрежа от контакти в местните интернет, рекламни и правителствени среди

Не е лесно.

Българският Гугъл на английски

Търсачката на Гугъл засича откъде я достъпвате и ако се намирате в България по подразбиране зарежда българската версия, която изглежда така:



Има различни причини, поради които това може да не е най-добрият вариант. Например лошият превод и по-малкото предоставени опции. За да преминете на английската версия е достатъчно към www.google.bg да добавите /en (т.е. да отидете на адрес www.google.bg/en). Така българският домейн на Гугъл ще се зарежда на английски и ще имате бързи връзки към всички видове търсене и услуги:



Търсачката ще запомни този избор за следващите ви посещения от същия компютър.

Отворена свързаност

Гугъл обявиха, че искат Федералната комисия по съобщенията да проведе търг за 700 мегахерцовия спектър с условие притежателят на лиценза да осигури свободен достъп на всички потребители и компании. Конкретно трябва да се спазват 4 правила:

  • Отворен достъп на приложения;
  • Отворен достъп на устройства;
  • Отворени услуги, т.е. достъп на трети доставчици до част от спектъра без оглед на продукта, който предлагат;
  • Отворени мрежи, т.е. стандартна възможност са свързване за всички останали доставчици на свързаност.
The Register коментират, че намеренията на комисията са в синхрон с първите две (защита на потребителите), но не и с последните две (защита на конкурентните компании и доставчиците на услуги и съдържание).