Накратко

Реклами от AdSense ще се появят на CNN.com.

Изпълнителният директор на Гугъл, въпреки или тъкмо поради бизнеса на компанията в Китай, иска цензурирането на Интернет да се счита за търговска бариера.

Гугъл обясняват политиката си за личните данни във видео.

Слуховете за gPhone навлизат в етапа "разкриване на подробности".

Google Web Toolkit излиза от бета.

Финансовият директор на Гугъл напуска до края на годината.

Gmail и други онлайн имейл услуги са обвиняеми по патентно дело.

Гугъл разширяват по принцип доста екстравагантното си партньорство с BMW.

Още едно дело на хоризонта на YouTube?

Този път за нацистско съдържание. В Германия се вдига шум около клипове на метъл група и антисемитски филм от 40-те, покрай другото. Медиите следят и предупреждават, политици се изказват, централният съвет на евреите обмисля съдебен иск срещу Гугъл. Една трета от проблематичното съдържание изглежда вече е свалено (което е хубав повод да се изкажат и борците срещу цензурата).

В България засега подобни притеснения имат само блогърите.

Новости около академичната търсачка

В преразказан разговор с човека зад Google Scholar Анураг Ачаря Info Today представят някои новости около търсачката за академична и научна периодика.

• Разширяване на индекса към публикации на различни езици, основно китайски, немски, френски, португалски, испански, японски.
• Въвличане в оформянето на резултите на автоматичната преводачка на Гугъл, което позволява правенето на връзка с публикации на други езици по същата тема.
• Отделната програма на Scholar за цифровизиране на печатни текстове.
• Добавянето на ключови автори по темата към страницата с резултати.
  

Алгоритми или социални мрежи?

Интересен и противоречив поглед на Робърт Скобъл. Твърдението е, че в рамките на няколко години търсачки, разчитащи на резултати предварително дефинирани от хора като Mahalo или дори социални мрежи като Facebook ще видят сметката на Гугъл и въобще на алгоритмичното индексиране и подреждане на съдържанието в мрежата. Дискусията към поста е дълга и интересна.

Теккрънч отразяват и слагат началото на друга дискусия.

Скъсяване на пътя

През изминалата седмица в Сан Хосе се състоя "Search Engine Strategies" -- ежегодна конференция и изложение за търсачките в Интернет. Новината от Гугъл, произведена там, идва от вицепрезидента на компанията Мариса Мейър.

Сторед нея Гугъл упорито работят по въвеждането на CPA модел за заплащане на рекламите.

Сегашният начин, по който се формира цената на рекламите е базиран най-вече на кликове. CPA означава Cost per Action и е относително по-сложен модел, който предполага заплащане само когато се постигне дадена "маркетингова цел". Най-директният пример би бил продажба на продукт или регистрация в даден сайт, но разбира се са възможни много други вариации.

Този модел дава по-директен бизнес смисъл и на Google Analytics -- платформата на Гугъл за уеб аналитики, която е достъпна безплатно. Същевременно, той има потенциала да повиши ефективността на рекламите и за Гугъл, и за рекламодателите, както и да направи целия процес по-прозрачен и проследим, позволявайки на компаниите по-ясни калкулации на възвръщаемостта на отделените средства. Приятен страничен ефект е и елиминирането на възможността да се фалшифицират кликове.

Гугъл в български блогове 2 (Политически коментар: Бизнес модели за народа)

Гугъл е новият Майкрософт. Това напоследък е страхът на българските блогъри. Или поне на Ясен Праматаров, който обвинява Гугъл за някои неудачи (или май нещо като лека депресия) на проекта Jabber, а след това, взимайки повод от Богомил Шопов, емоционално ги праща в девета глуха. Доста от коментаторите са съгласни и споменават начина, по който Гугъл оперират в Китай.

Нека, разбира се, оставим настрана доколко си струва човек в чисто личностен план да хаби нерви за услугите на една компания. Същественият въпрос касае думата "цензура" и морално-политическите измерения на бизнеса на Гугъл. Тази тема присъства откакто Гугъл завзеха основният дял от онлайн търсенето, защото прекаленият контрол над нещо, което касае толкова много хора, поражда въпроси и притеснения от само себе си. Проблемът беше окончетелно обявен за такъв след като търсачката се съобрази с условията на китайското правителство, за да може да има ефективно присъствие на китайския пазар.

Нека кажем, съвсем в контекста на нещата, че по принцип е честно да се правят пари. Правенето на пари върви с много условности, но като чист принцип, доколкото това е възможно, е проявен най-вече при публичните компании. Теоретично, посоката, в която търгувана свободно компания се движи, е еманация на публичния интерес. Отговорностите на такава компания са пряка функция на отговорността, с която клиентите й формират нейната печалба, а акционерите й формират своите очаквания за нея и контролират процеса по осъществяването им.

В този смисъл дискусията засяга същността -- да се ползва ли продукта или не. Продуктът и в случая, описан в блога на Ясен, и в този, който стана проблематичен в Китай, е онлайн търсене. Съответно онова, което е подвъпросно, е каква е дефиницията, какъв вид търсене предлагат Гугъл.

Индексиращата машина на Гугъл и алгоритъмът за подреждане на резултатите се характеризират с релевантност. Или поне са най-релевантните на пазара, което е в основата на доминацията им. Основата. Взета сама по себе си, в етичен и политически смисъл тя е възможно най-близка до неутралността. Въпросът, обаче, е дали публичността, в която компанията съществува, и която е източник на нейните печалби, харесва неутралността.

Всъщност правилния бизнес модел винаги диктува на този въпрос да се отговори отрицателно. Хората не пребивават в света на чистите форми. Не е неутрално, например, компаниите да отделят ресурси за благотворителност и да градят имидж с това. Не е неутрално продуктите да са "модерни" и да съдържат в себе си емоционални провокации. Никой рекламиран продукт не е неутрален, по дефиниция. Неутралният продукт не може да бъде по-добър. Приближение до неутралния продукт е чистият въздух в планината, но дори и той в човешкия свят си има пазарна цена, която оценява какви са предимствата и недостатъците на това да се живее тук или там. За да се върнем в по-близкия до темата контекст на информационните технологии, не са неутрални и бизнес моделите, градени върху отворения код. Печалбите там също зависят от и въобще са възможни благодарение на спецификите на бизнес и обществени процеси, а не само на универсалността им.

Така че, важното е да се оценяват специфики. Ако можехме да клонираме търсачката на Гугъл и клонингът да не филтрира нацистски сайтове в Германия и Франция, дисидентско съдържание в Китай, сайтове, които потенциално съдържат вреден код, дали тази търсачка щеше да е по-добрият избор и да печели повече? Последната част от този въпрос е това, което определя поведението на компанията и потребителите й. И е нормално да има натиск подобна възможност да бъде тествана.

Скоро тук писахме за обнадеждаващ проект в тази посока. Същевременно, детайлите трябва да се преценяват ad hoc. Проблемът не е дали една компания иска да направи продукта си специфичен, а как се отнася към другите възможни "спецификации" за този продукт. Има филтриране на съдържание в Китай -- дали това е публично известно и съобщава ли се на клиента всеки път, когато е приложено върху показваните резултати? Има подозрение, че даден сайт съдържа вреден код -- излиза ли този сайт в резултатите? А дали е по-добре адресът на сайта да е изписан? А дали този адрес трябва да бъде хиперлинк? Доколко тези неща запазват връзка с всеобщата дефиниция за, в случая, "търсене"? И доколко показват открито възможността друг продукт да подходи към тези функционалности по друг начин?

Когато една компания стане голяма, тя обикновено разгръща много дейности. Начинът да запази идентичност и интегритет в този случай не се предоставя директно от продукта и изисква специални усилия. Гугъл се опитват да синтезират това в нещото, което англоезичния свят нарича "mission statement", и в който декларират стремежа си "да организират информацията в света и да я направят всеобщо достъпна и полезна". Всяка целеположеност е противоречива, защото предполага интерпретиране. Гугъл са преценили, че е по-подходящо да се съобразят с начина, по който китайското общество се обективира в китайската държава и нейните правила, и смятат, че това поражда повече организираност, достъпност и полезност.

Ако трябва да коментираме неща в този порядък, дали смятаме, че трябва да има държави и техните правила да се спазват и кой по-специално е отговорен за тези правила? Разбира се, не само китайците, ние също. Но как можем да влияем -- с ангажиране с правилата, което все пак доставя продукт, който иначе не би съществувал, или може би с подпомагане на дисидентски организации, или с военна намеса и налагане на по-добри правила? Или просто с пълен нуетралитет -- няма Китай и не ни касае.

Питайки това, да се върнем в изходната ни позиция. Гугъл са публична компания, еманация на общностния и индивидуален стремеж за благополучие, което, за добро или лошо, хората мерят с абстракцията на парите и с емоцията на удовлетвореността. Би било напълно неадекватно да поемат по друг път или да не правят нищо, нежели нещо. Не че политическата отговорност няма отношение, но тя е само рамкираща и от нея никога не следва правене-на-нищо. Същото може да се каже за вредните сайтове или нацистското съдържание и за всяко "специфично" решение, станало част от някоя "спецификация".

Това, което Гугъл, а и всяка публична компания, по всяка вероятност, ще направи, е да отрази общностните разбирания за етични, морални и политически граници. И доколкото всеки от нас индивидуално има проблем с това, то той е политически проблем. Защо държавата ни е такава? Защо Европейският съюз или Съединените щати са такива? Защо въобще светът е такова място, в което има Китай, има нацизъм и сайтове с вредно или опасно съдържание? И как всички ние, като общност, сме се договорили или не сме се договорили какво собствено означават тези понятия?

Разбира се, добре е да сме на различно мнение по тези въпроси. Също така е добре понякога да успяваме да се договаряме и да зачитаме тези договорености.

Аз съм тук

По-голяма карта.

Е, не съвсем. Картата горе сочи Monument Station в Лондон. Всъщност минах от там преди месец и нещо, но Google Maps засега не поддържат търсене на адреси в София. За сметка на това съвсем лесно -- само с копиране и вмъкване на малко код (който не харесва "код" да чете "текст") -- можете да прилагате карти от Гугъл на почти всяко място, на което публикувате в мрежата. Например блог, например като този.

Функцията е налична отскоро и е съвсем нормално развитие на услугата. Такова вмъкване беше възможно и досега, но през малко по-сложен програмен интерфейс. Най-естественото нещо е сложните неща да се правят прости.

А междувременно на Земята...

...можете да се поразтърсите за това какво е писано по книгите за някое място. Отдясно виждате купът от книги, обкръжил Гибралтар.

Това е нов лейър в Google Earth, който интегрира автоматично търсене в индексирани текстове от книги и всякакви печатни издания. (Всъщност сама по себе си много полезна функция, достъпна през http://books.google.com).

Небето в Google Earth

Програмата с хубавото име Гугъл Земя вече включва и небето. Новата версия е 4.2. Автоматичното обновяване не бърза прекалено, така че нетърпеливите и любопитни потребители трябва да си я инсталират сами. Програмата може да се свали от http://earth.google.com.

Гугъл са направили кратко презентационно видео, публикувано в YouTube.

Магията е в един бутон, който превключва Earth в режим Sky. Въпреки елегантната простота и нотката гениалност на идеята, симбиозата между двете групи визуална информация е все още малко груба и недоизпипана. В режим Небе не се вижда Земята и обратно.

Иначе навигацията е с вече познатите контроли плюс малко екстри. Има лейъри за съзвездията, планетите, луната, както и разнообразна допълнителна информация и снимки. Във всеки случай, тези, които са пробвали в някоя игра симулатор на космически кораб няма да са изненадани -- в небето е лесно да се изгубиш.

Още китайски дялове

Гугъл вече притежават част от нещо, което се нарича Тианя клуб, както ни съобщава Форбс. По описанията това би трябвало да е нещо между голям форум и социална мрежа. В китайския Интернет, отвъд "Голямата китайска огнена стена", със сигурност може да има неочаквани неща, така че не можем да сме сигурни.

Но пък то е ясно -- в Китай трябва да се купува. На всяка цена. Гугъл явно са работили по въпроса от доста време насам -- първият проект от това придобиване всъщност беше факт ден или два преди него -- Уенда, от "уен да", което означавало "питай и отговори". Малко неориентирана история всъщност -- преди време имаше Google Answers, но беше закрит. Сега се пуска подобен продукт в Китай. Междувременно руският аналог си е жив и здрав.

Заяжданици

Майкрософт искат одобрение от Инициативата за отворен код на нов, техен си, лиценз. Естествено. В тези неща има все повече ефектна публичност. Гугъл скоро правиха такива изпълнения, но сега са недоволни и предпочитат да се заяждат. The Register са публикували размени на имейл реплики във вътрешен дискусионен списък между оупън-сорс "гурутата" на двете компании.

Как да си вземем парите обратно

След доста неочакваното спиране на платеното видео, и най-вече след доста неподготвената комуникация с клиентите, която Гугъл предложиха преди седмица, от вчера има друга схема, по която ще се възстановяват парите на засегнатите клиенти. Съобщението е от официалния блог на Гугъл.

Всъщност отчасти сложността и недомислеността са предизвикани и от особения начин, по които клиповете от Google Video са придобивани от клиентите. Фактът, че DRM технологиите в момента влияят на засегнатите бизнеси предимно негативно е още една причина това да е една от първите услуги на Гугъл, които "изгърмяват". Неофициално се носят слухове, че има инструкции да не се пускат нови продукти и да бъдат премахнати поне 1/5 от вече стартираните, за да може компанията да действа по-фокусирано.

Блог търсене в Китай

От днес китайците могат да се радват на http://blogsearch.google.cn. След големия шум, който се вдигна около начина, по който Гугъл установиха трайно присъствие на китайския пазар, компанията е в постоянен процес на извличане на ползи от похарчения имидж.

Политическите и етичните измерения на това присъствие са повод за отделен коментар, ще го има скоро.

Офлайн рекламите влияят на онлайн поведението

Това твърди скорошно проучване. Само 33% от респондентите на проучването, проведено в Щатите, отговарят, че не са били провокирани от офлайн медия да направят търсене в мрежата. При хората, които ползват търсачки ежедневно, този процент е 28.

Бизнес моделът на Опера

Интересно интервю в The Register с изпълнителния директор на Опера. Между другите теми става и въпрос за това доколко Опера се притесняват от зависимостта на бизнес модела си от Гугъл и от другите търсачки. Изглежда не много. Или поне не звучи като да имат друг избор.

Търсене и реклама около търговските марки

Задава се интересен процес относно границата на защита, която търговските марки получават в Интернет. Оплакването е от Америкън Еърлайнс, които не са доволни от факта, че Гугъл връщат реклами на конкуренти при търсене за термини като "American Airlines" и "aa.com". Допълнителен проблем, според тях, е фактът, че Гугъл в интерфейса на AdWords предлагат на рекламодателите да купуват ключови думи, които са търговски марки на компании, които оперират в същата индустрия.

Гугъл са били страна по подобни процеси, но нито един от тях не е достигал до съдебни заседатели, засега.

Интересен коментар на Ерик Голдман -- професор по право в Санта Клара.

Още спектър

Освен 700-мегахерцовия спектър има още една тема, по която Гугъл активно комуникират с Федералната комисия по съобщенията, било чрез пряко лобиране или чрез PR акции. Ако следите блога на Нели Огнянова, сте наясно, че САЩ минават на цифрова телевизия от февруари 2009. Гугъл в партньорство с Майкрософт, Интел и други технологични компании са сформирали "Коалиция на белите полета" и убеждават FCC в технологичната възможност честотите между сигналите на телевизионните канали да се използват за широколентов Интернет достъп. Идеята е те да бъдат предоставени на безжични оператори и FCC да лицензира единствено устройствата, които ще излъчват сигнала, за да гарантира, че той няма да влияе негативно на разпространението на телевизиите.

По-рано Майкрософт пратиха прототип на устройство за безжичен достъп, ползващо тези честоти, който обаче се оказа дефектен. Прототипът на Филипс, които също са част от коалицията, имаше по-добър успех.

Гугъл все пак са обнадеждени от коментарите, които получават от комисията. Поне засега бизнес интересите на Гугъл диктуват възможно повече хора да имат възможно по-добър достъп до Интернет

По-добре качествен трафик, отколкото повече

Гугъл стартираха сайт, кадето ще обясняват как се борят срещу фалшивите кликове по рекламите. Това е отдавна съществуващ проблем, който се разпалва периодично и нерядко стига до съдебните зали.

Съобщението в блога за AdWords подсказва, че инициативата е отчасти провокирана от Яху, които отскоро също дават по-голяма публичност на проблема чрез специално създаден център. Всички компании продаващи реклами в интернет са в класическата дилема между това да взимат парите на рекламодателите чрез трафик към тях и да ги държат щастливи от ефективността на тези разходи.

Анкети в Блогър 2

Експериментът дава променливи резултати. Отдясно има снимка на текущата анкета в този блог в състоянието й от преди минута.

Лошо за Гугъл, които напоследък страдат от серия технически проблеми, прескачащи от продукт на продукт.

Гугъл в български блогове

Скорошни споменавания на Гугъл или техните продукти в български блогове:

• Йордан Дичев прави интересно наблюдение върху отразяването на новината за коментарите в Google News.
• Евгени Спасов също е забелязал грешката в страницата за грешка на Блогър.
• Василена Вълчанова споменава търсачка базирана на Google Custom Search и претендираща да е "зелена" заради черния си фон. Гугъл в официалния си блог не са съгласни.
• Александър Бикс е дал линк към "яко" обяснение на Дарик за това какво е Гугъл. Всъщност обяснението си е яко.
  
• Николай Кубарелов почти е взел насериозно някаква откровена глупост за българска конкуренция на Гугъл, публикувана в ipo.bg.
• Нели обяснява защо преминава от Блогър към Уърдпрес.
• Росен Желев си мисли, че Гугъл си мисли, че Росен Желев е робот.
• Нели Огнянова във втория си по популярност блог е отразила как този блог е отразил спирането на рекламите за курсови работи в AdWords.
• Пейо Попов не се кефи на атрибута nofollow, който преди време се появи по идея на Гугъл.
• Дзвер се възмущава от разработчици, които мамят търсещата машина на Гугъл.
• Дамян Богоев отразява подробно резултатите от скорошно проучване, поставящо Гугъл след Яху по потребителска удовлетвореност.
  

Гугъл в Дневник

Съобщение в Дневник от преди два дена за коментарите в новините. Цитиран е Уолстрийт Джърнъл, който цитира медиен експерт, който не е доволен, че за това първи се сещат Гугъл, а не новинарските сайтове.

Карта на смъртта

Човек и добре да живее, става част от карта. Ел Ей Таймс отскоро имат страница, която използва Google Maps за да картографира убийствата в Лос Анджелис и да предложи филтри по възраст, раса, пол, причина на смъртта.

Разбираме, например, че полицията тази година е убила 22-ма души, всички мъже, 4 бели, 9 хиспано (вече май е време за този неологизъм), 9 черни.

Хвърлете един поглед, ако имате път натам.

Искате ли Hotmail?

Майкрософт ще се опитат да компенсират дълго продължилата неадекватност на Hotmail. Планират се подобрения като 5 гигабайта дисково пространство, подобрена сигурност, бързина и потребимост и дори така досадната и неподдатлива за Hotmail поддръжка на азбуки различни от латинската.

Все неща прицелени в конкуренцията на Gmail и на няколко пъти подобрявания Yahoo! Mail. Разковничето, обаче, е в детайлите. Майкрософт имат добре установена традиция да създават дискомфорт у клиентите си чрез подводни камъни. В случая, например, за да си пренасочите пощата към друг адрес ще трябва да плащате абонамент.

Стои също и въпросът как услугата ще се монетаризира и дали скорошното придобиване на маркетинг компанията aQuantive ще играе роля в този процес.

Отворена свързаност 2

Както пише Гардиън днес, изглежда все пак е много вероятно Гугъл да навлезнат на щатския пазар на безжична свързаност. FCC се е "поддал на натиска" и ще постави условия за търга на 700-мегахерцовия спектър, които са близки до исканите от Гугъл.

Гугъл и ODF

Войната между ODF (IBM, Сън, други, обединени в ODF алианс) и OOXML (Майкрософт) тече на всички фронтове. Индия Таймс ни съобщава, че Гугъл, заедно с Оракъл, добавят своята подкрепа за ODF пред техническия комитет на Бюрото за индийски стандарти.

Това е само едно локално измерение, макар и на вече голям пазар. От решението за приемане на единия или другия стандарт може да произтекат задължения за държавни и публични институции, така че спорът има сериозни комерсиални импликации навсякъде, където се случва. Навсякъде е и България. Становище на Фондацията за отворени проекти от преди месец.

По-добрият Gmail

Имейл услугата на Гугъл е една от най-популярните сред потребителите и несъмнено се радва на голям интерес. Едно от предимствата й е изчистеният и лесен за употреба интерфейс. Има обаче начин да придобиете още по-голям контрол над елементите му и да го направите още по-добър.

Better Gmail е разширение за броузъра Файърфокс, който събира в едно над 30 подобрения за Gmail и ви предоставя възможността да изберете кои от тях да са активни. Ето по-интересните от тях:

• Скинове - от дясно виждате снимка на част от екрана с приложен "Super Clean". Заедно с оригиналния вид, имате избор от общо 5 изгледа.
• Детайлни интерфейсни подобрения - премахване на броя на спам съобщенията от менюто, преместване на броя непрочетени съобщения в инбокса най-отпред в заглавната лента на баузъра, възможност да зададете йерархия на етикетите, т.е. донякъде да ги превърнете в папки, или пък да ги скриете в навигационното меню.
• Интеграция на Reader - получавате достъп до четеца на емисии направо в интерфейса на Gmail.
• Повишен контрол над съобщенията - допълнителни възможности за търсене, запазване не търсения, цветове за етикетите, икони за приложените файлове.

СтарОфис за масите

Google Pack е набор от програми, който включва основните десктоп програми на Гугъл, както и други подбрани приложения. От днес сред тях е и СтарОфис -- офис пакет на Сън. Ходът с добавянето му е интересен в няколко отношения:

Защо не ОупънОфис? Гугъл не пропускат възможност да декларират подкрепа за отворения код, както направиха съвсем скоро. Този път обаче не са поели в тази посока, като по всичко личи, че това е предизвикано от търговския интерес в стратегическо партньорство със Сън. Благодарение на това потребителите на Google Pack получават безплатно пакет, който иначе струва 69,95 долара. СтарОфис е по същество копие на свободния си аналог с няколко периферни добвки като шаблони, картинки и нтструменти за миграция.

Защо не Docs & Spreadsheets? През последните седмици технологичните коментатори по западните медии обрисуваха едва ли не апокалипсис за Майкрософт, обяснявайки как Гугъл ще ги помете с онлайн пакета си Docs & Spreadsheets (който скоро май ще бъде само Google Docs, като ще включва и презентации). Това, разбира се, е доста далеч от истината. Потребителските навици в тази област се променят трудно, пък и онлайн приложенията засега не могат да бъдат нищо повече от допълнение. След като въобще има Google Pack, който по идея трябва да е първото и последно нещо, което си сваляте след инсталирането на операционната система, за да заработите нормално и пълноценно, настолен офис пакет е напълно необходим.

Край на платеното видео

Гугъл Видео ще спре предлагането на платени клипове от 15-ти август. Услугата беше стартирана преди 19 месеца и чрез нея можеше да се купува платено съдържание като клипове от NBA и телевизионни сериали. Очевидно моделът не се е оказал достатъчно печеливш.

Вашингтон Поуст предполага, че Гугъл ще се концентрират върху развиването на по-добре дефинирани рекламни формати, базирани върху голямата популярност на свободния обмен на онлайн видео. Компанията има всички предпоставки да успее, след като по-рано тази година купи YouTube за повече от милиард и четвърт долара.

Анкети в Блогър

От няколко дни блог платформата на Гугъл предостатя възможност за лесно създаване на анкети. Реших да експериментирам в този блог и известно време в менюто отдясно ще можете да споделите какви продуткти ползвате от Гугъл. Чисто визуално блокът е приятен и с добра потребимост. Възможностите за управление са сведени до най-основното. Интерфейсът за администриране изглежда така:

YouTube и авторските права 2

Съществена новост от делото срещу YouTube, за което вече писахме, е новото лице откъм обвинението. Последните деклариращи обида и понесени щети са NMPA, които защитават правата на издателите на музика в САЩ.

20 долара за 6 гигабайта

Толкова трябва да платите, ако ви трябва повече място за някоя от услугите на Гугъл. Засега може с Gmail и Picassa, скоро сигурно и с Google Docs. От тук. Неприятната част от историята е, че пак днес Майкрософт обявиха Live SkyDrive -- безплатна услуга, за запазване и споделяне на файлове.

Списък с не-много-популярни блогове

...които представят по-особени перспективи към дейността на Гугъл.

http://google-health-ads.blogspot.com

Рекламите може и да са интересен бизнес, но все някога се появяват и лекарствата. Блог за здравни реклами. Специално в Интернет те са доста противоречиво явление покрай купищата спам съобщения, които генерират. Но за Гугъл това всъщност е добра възможност да заложат на най-силната страна на търсачката си -- релевантността. Блогът е относително нов и доста вял -- предимно насочен към потенциалните рекламодатели, а не към хората, търсещи здравни съвети и продукти.

http://en.blog.orkut.com

Някой спомня ли си какво беше Оркут? Когато се появи, аудиторията прие социалната мрежа доста ентусиазирано, а Гугъл се колебаеха до каква степен да нарекат услугата своя. В момента мрежата свързва предимно потребители от Бразилия и Индия, което съвсем ясно се отразява и на съдържанието на този блог.

http://googlereader.blogspot.com/

Блогът на Google Reader -- четецът за синдикирани емисии. Актуалната тема напоследък е окончателното изоставяне на старата версия на интерфейса на услугата. По традиция Гугъл наблегнаха на факта, че потребителите могат на воля да се оплакват от този факт в Групите. Също по традиция потребителите поеха поканата и се оплакват ентусиазирано. Гугъл вече бяха отговорили предварително с видео, представящо интервю с потребител-гуру, който ползва новият интерфейс и преглежда над 600 статии за отрицателно време.

http://googletesting.blogspot.com

Блог, който се списва от тест инженерите в Гугъл. Едно от основните им занимания, изглежда, е да правят презентации по конференции, които в последствие биват презентирани тук. Всъщност това е изключително полезен ресурс за професионалисти, защото представя множество детайли от същинския технологичен работен процес в компанията. Най-малкото може да се информирате защо Гугъл са така вманиачени на тема автоматизиране на тестването и колко са напред с материала в областта.

Контекст за новините

Предстои добавка към новинарския портал на Гугъл, която ще позволи добавянето на потребителски коментари. На първо време функционалността ще бъде активна само в Щатите и възможността за коментиране ще бъде предоставена само на страните, които са засегнати от самата новина. Гугъл обявяват готовност да я отворят за всички.

Снимка на навина с добавен коментар може да се види тук.

Функционалността е достатъчно сложна от продуктова гледна точка и реализацията й очевидно е изисквала доста ресурси. Несъмнено това е много добър инструмент за задържане на потребителското внимание за по-дълго време. Донякъде може да се прави аналогия с услуги като digg.com, където потребителите добавят връзки, категоризират ги и могат да ги дискутират. Тук първите две стъпки са излишни.

Същевременно, Гугъл вече имаха проблеми с някои новинарски сайтове по отношение на авторските права. Още в края на 2005 Агенция Франс Прес ги даде под съд за неправомерно използване на текст и фотографии. Това дело приключи неясно, без да даде гаранции на Гугъл срещу бъдещи подобни претенци. Такъв вид потенциални проблеми са и основната причина, поради която на news.google.com няма реклами.

Да си споделим патентите

От днес Гугъл притежават лиценз от Open Invention Network, както съобщава официалния им блог.

Open Invention Network е компания, която притежава патенти, свързани с операционната система Линукс и предоставя "лиценз" за свободното им ползване на онези, които се откажат от бъдещи патентни претенции към нея. Повече може да бъде научено от сайта им.

Схемата е всъщност доста противоречива от гледна точка на общността на свободния софтуер. От друга страна, жестът е красноречив. Интересите на Гугъл предполагат подпомагане на разнообразието и среда способна да поддържа динамично развитие. В този смисъл едва ли имат планове да си търсят патентни права от нещо толкова неуловимо като операционна система с отворен код.

Локализация на липсата

Пламен е открил досадна грешка в българската версия на шаблона, който се показва в Блогър при поискване на липсваща страница.

Още едно доказателство, че по отношение на българските версии на продуктите на Гугъл няма никакъв QA процес след самия превод, както бяхме отбелязали преди по друг повод.

Google Earth в услуга на гражданите

Един град в Британска Колумбия експериментира услуги за своите жители върху платформата на Google Earth. Ако имате програмата интсталирана при вас, можете та поразгледате. Адресът е http://earth.nanaimo.ca/data.html. Просто заредете KML файловете от връзките.

Няма да се оплакваме, че нашата администрация едва ли мисли така иновативно. Фактът, че иновациите постепенно прехождат в естествени и стандартизирани подходи към съответния продукт или услуга може да ни успокои. Нека първо се стандартизират в администрацията ни, после може и малко творчество.

Не на рекламите за курсови работи

Гугъл май възнамеряват да забранят рекламите за продажба/предоставяне/писане на курсови работи. Това едва ли ще попречи на продавачите -- така или иначе резултатите от подобно търсене връщат "точните" адреси. Но пък може би университетите ще са по-доволни, ако Гугъл не печели от нещо, което и без това си съществува.

Гугъл в Капитал 2

Този път доста адекватно. В няколко изречения са навързани в смислена последователност многото разпокъсани факти и слухове около проектите на Гугъл в областта на мобилните технологии и мобилния Интернет.

Във всеки случай, наистина има шансове за революция. Навлизането на този пазар от играч като Гугъл би сменил перспективата тотално. Трансферът на данни в момента просто е придатък към телефонията. Ето много кратка извадка от потенциални проблемни моменти:

• Общи настройки. Трябва изрично да се погрижиш някой да предостави настройки за трансфериране на данни.
• Специфични настройки. Трябва допълнително да направиш така, че достъпването на Интернет да ти е удобно -- да добавиш отметки, да свалиш програми, да придобиеш начална ориентация в полезността на сайтовете в този по-различен контекст.
• Пригодност на съдържанието. Не е тайна, че много страници въобще не са писани за такъв вид достъпване. Освен ако не ги достъпвате през връзка в резултатите на търсене в Гугъл -- тогава Гугъл ще се погрижи.
• Цена. Трябва предварително да се примириш, че това е по-скъпият начин за Интернет свързаност. Отчасти просто защото засега не е естествен.

Гугъл напоследък се замесиха в серия от инициативи, адресиращи тези и други аспекти на мобилния Интернет достъп:

• Поискаха лиценз за част от безжичния спектър в Щатите.
• Разработват собствени устройства и започнаха разговори с мобилни оператори.
• Разширяват списъка от собствени приложения с версии за мобилни устройства.
• Имат специална версия на AdWords за търсения от телефони.

Сега остава и потребителите да решат, че Гугъл им върши работа и в движение.

Девиации на бранда

Ентусиаст от Швеция се е сдобил с малко особен регистрационен номер за колата си. На него е изписано "GOOGLE", ни повече, ни по-малко. Жестът има почти теоретични измерения относно особеностите на брандинга. Обяснение в блога му (задвижван -- познайте -- от Гугъл).

Конкуренция с отворен код

Може ли успехът на Уикипедия да бъде повторен в търсенето? Джими Уелс, който е създател на свободната енциклопедия, смята, че дори е наложително. Инициативата идва в рамките на Уикиа, където Уелс преди седмица обяви началото на проекта за търсеща машина с отворен код и дефинира следните принципи, които тя ще следва:

• Прозрачност -- отвореност на работата на системите и алгоритмите, едновременно под формата на лицензи за отворен код и отворено съдържание и програмни интерфейси.
• Сътрудничество -- Всеки е способен да допринася по някакъв начин (като частно лице или организация), силен обществен и общностен фокус.
• Качество -- Значително подобряване на адекватността и точността на резултатите от търсенето.
• Лични данни -- "В търсене на Свещения граал на защитата на личните данни"

Това е опит за радикално пренаписване на правилата. Истината е, че в момента тече игра на котка и мишка между създателите на съдържание и търсачките. Алгоритмите, които Гугъл, Яху, Лайв и другите Интернет услуги за тъсене използват при класирането на резултатите са тайна, за да не могат да бъдат лесно манипулирани. Същевременно множеството проекти за директории, свободни като Open Directory Project, която е основа на Директориите в Гугъл, или полукомерсиални, каквито са директориите на Яху, използват човешки ресурси при групирането на сайтовете по категории и преценяването на релевантността им към дадена тема, но досега не успяват да бъдат ефективна конкуренция на търсачките. Новият проект трябва да осъществи съчетание между автоматизираното индексиране и човешката преценка за адекватността и полезността.